Иван Николов, Български културен институт Босилеград: Още понасяме презрението на сърбите от загубените битки с нас
Продължаваме поредицата от изявления на " Фокус " за живота на българското малцинство в Западните околности.
Представяме ви изявлението с Иван Николов, ръководител на българския Културно-информационен център в Босилеград.
Иван Николов е създател на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ". Написал е доста публикации за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за лирика и литература, социална активност и за принос за запазване на националната еднаквост и съблюдаване на правата и ползите на българите в Сърбия. Член сътрудник на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонския теоретичен институт и на Световния парламент на българите. Носител на премията " Европейски жител за 2016 “, основен и виновен редактор на списание “Бюлетин ".
Г-н Николов, мъчно ли е да си българин в Сърбия? Опишете ни живота на българите там. Гарантирани ли са правата ви?
- Очевидно е доста мъчно, съвсем невероятно да оцелееш като българин в Сърбия, веднага като българското население понижава с такава динамичност и е на път да изчезне изцяло.
Според формалните данни от преброяването на популацията броят на българите в Югославия /Сърбия/ през изтеклите десетилетия е намалявал със следните темпове: 1953г. – 62708; 1961г. – 62624; 1971г. – 58627; 1981г. – 36189; 1991г. – 25214; 2001г. 20500; 2011 – 18 543. Резултатите от преброяването през октомври 2022 година още не са оповестени, само че е повече от ясно, че броят на българите е намалял още повече през последните десетина години.
В комунистическа Югославия, българите са дали най-вече политически пандизчии по глава на популацията, незабавно след черногорците.
Днес общините с преобладаващо българско население, Босилеград и Цариброд, са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия, затова и с най-низък стандарт на живот, екологично застрашени, с неприятно опазване на здравето и обучение и изцяло разорена стопанска система. Застаряващото и обедняващо население, изключително в близките села, живее в извънредно нечовешки условия. Мечтата на младите е да се запишат в българските университети и да получат българско поданство и от тук нататък им се губят следите.
Мантрата за обезпечените права на малцинствата по интернационалните стандарти, че и повече от тях, е единствено един идеологически девиз от времето на югокомунизма, изпразнен от всякакво действително наличие. В последна сметка, не е чак толкоз значимо какво е записано в Конституцията и какви са законите за правата на малцинствата, в случай че нямате правова страна, която на процедура да ги ползва и да постанова наказания за неприлагането им.
През всичките тия години Югославия /Сърбия/, не е правова, а преобладаващо партийна страна, освен това построена върху идеологията на консервативния великосръбски шовинизъм. Според тази идеология, българите са най-голямата заплаха и зложелател на Сърбия и сърбите. Вижте тяхната историография, военна теория, литература, спектакъл, кинематография, медии и ще се убедите, че в сръбската визия българинът постоянно е бил и продължава да е въплъщение на злото. Отделен и комплициран въпрос е, за какво това е по този начин, само че е реалност, че младите генерации в Сърбия не престават да се възпитават в подобен дух. Ние, които имахме нещастието да попаднем в тази страна, трябваше да понесем всичкото от насъбраната през историята ненавист и пренебрежение към българите от изгубените борби с тях и неосъществените мечти за сметка на българските земи.
Тоест, не е огромна разликата сред отношението на македонците към българското малцинство и това на сърбите към него. Защо, къде се крие истината за това отношение?
- Разлика няма, да. Вече загатнах къде, съгласно мен истината е в самата същина на великосръбската завоевателска политика към българските земи. За да завоюваш трайно една непозната територия, би трябвало да премахнеш, или да придобиеш нейното население. Трябва да нагнетяваш страхове за заплахата, която заплашва страната и обществото, с цел да мотивираш личното си население да се пази и да нападна " врага “. Да го принудиш да си отиде вечно и да ти остави територията си и всичко върху нея. Така е откогато свят светува и нищо не се трансформирало в това отношение. Синонимите на турците и еничерите ги виждаме и срещаме непрестанно и на всички места и през днешния ден.
Видяхме актове на закриване на българските културни институти в Македония? Има ли такива опити и в Сърбия? Има ли неправилно интерпретиране на историята ни и там?
- Закриването на българските сдружения и културни центрове също е част от антибългарската политика, за която към този момент загатнах. В средновековието българските черкви и манастири, като културно-просветни средища, също са били подлагани на разорения. Със същата цел се закриват и днешните сдружения и културни центрове като български културни средища. И тука имаше такива опити за закриване на нашия културно-информационен център още през 1998 година Успяхме да ги преодолеем с доста такт и самообладание, само че в никакъв случай не се знае.
Погрешно интепретиране на историята?! По-скоро става дума за цялостно подправяне на българската история от времето на Първата и Втората международна война. Сръбският исторически разказ против българите е учреден върху едностранчиво и преднамерено показване на Косовската интервенция, на Топлишкото въстание, на мощно пресилените сръбски жертви, избити от българската войска в Сурдулица, на канонизирането на така наречен " Сурдулишки мъченици “ избити от Българската войска, на българската окупация на Южна Сърбия по време на Втората международна война и прочие, на прикриването на истината за Погромът в Босилеградско през 1917 година, за Ньойския диктат и окупацията на Западните околности, за закононарушението против българите в Сърбия, за превръщането на агресора в жертва и жертвата в агресор. Фалшифицирането на историята неизбежно води освен до смяна на съзнанието и националната еднаквост, само че и до антибългарски настроения. Това е продължение на войната с мирни средства. За страдание, при цялостно безмълвие от българска страна. Като събереш всичко това, от другата страна на равенството се получава това, което е останало от нас през днешния ден – един съвсем обезлюден български регион на доизживяване.
А какво би могло да се направи, с цел да се промени това ситуацията? И дали сръбската страна, в лицето на държавното управление, има въпреки всичко някакви такива планове, не прави ли най-малко опити?
- За да се промени ситуацията, би трябвало да се промени държавната идеология и културната парадигма на сръбската страна, която от Начертанието на Гарашанин до през днешния ден е непрекъсната опасност за мира и сигурността на Балканите и изключително за България и българите. За страдание, ние към момента не виждаме ясни планове в тази посока. Разнопосочните външно-политически послания към Русия, Китай и Европа демонстрират, че Сърбия към момента няма ясна ориентировка и се пробва, лавирайки сред ползите на огромните международни играчи, да реализира националното обединяване на " всички сръбски земи “ по този начин, както тя си ги е набелязала. Сега сръбските националисти изчакват успеха на Путин и нова опция за прекрояване на границите на Балканите.
А от българска страна, съгласно Вас, вършат ли се опити да се промени отношението на Сърбия към българското малцинство там?
- Българската страна би трябвало да каже какво прави, с цел да се промени обстановката. Според мен, България направи неточност откакто безусловно поддържа Сърбия за участието в Европейски Съюз, без да сложи насрещни претенции за усъвършенстване на ситуацията на българското малцинство. С това тя се лиши от един здрав лост за въздействие. Днес, когато Сърбия в действителност спря договарянията си за участие в Европейски Съюз, България няма никакъв лост за въздействие, с който да изиска смяна на сръбската политика към българското малцинство. На българо-сръбските срещи на високо ниво чуваме протоколарни изявления, които се не помнят още на другия ден, а икономическите, демографските, екологичните и други процеси не престават да стопяват българското малцинство.
Какъв зов бихте желали да отправите към нашето държавно управление?
- Вижте, ние нееднократно сме изпращали своите апели към българското държавно управление. Включително и в Платформата за отбрана на правата на българите в Сърбия от юли 2013 година. Проблемът е, че няма чуваемост от сръбска страна да се решат ония жизнено-важни проблеми, които засягат екзистенцията на българското население и ония, които засягат неговата национална и културна еднаквост. Българското държавно управление би трябвало да постави оптимални старания за това по какъв начин на българите в Босилеград и Цариброд да предложи работа и занаят, с цел да се резервира санитарния най-малко население за някакво по-добро време.
Представяме ви изявлението с Иван Николов, ръководител на българския Културно-информационен център в Босилеград.
Иван Николов е създател на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ". Написал е доста публикации за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за лирика и литература, социална активност и за принос за запазване на националната еднаквост и съблюдаване на правата и ползите на българите в Сърбия. Член сътрудник на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонския теоретичен институт и на Световния парламент на българите. Носител на премията " Европейски жител за 2016 “, основен и виновен редактор на списание “Бюлетин ".
Г-н Николов, мъчно ли е да си българин в Сърбия? Опишете ни живота на българите там. Гарантирани ли са правата ви?
- Очевидно е доста мъчно, съвсем невероятно да оцелееш като българин в Сърбия, веднага като българското население понижава с такава динамичност и е на път да изчезне изцяло.
Според формалните данни от преброяването на популацията броят на българите в Югославия /Сърбия/ през изтеклите десетилетия е намалявал със следните темпове: 1953г. – 62708; 1961г. – 62624; 1971г. – 58627; 1981г. – 36189; 1991г. – 25214; 2001г. 20500; 2011 – 18 543. Резултатите от преброяването през октомври 2022 година още не са оповестени, само че е повече от ясно, че броят на българите е намалял още повече през последните десетина години.
В комунистическа Югославия, българите са дали най-вече политически пандизчии по глава на популацията, незабавно след черногорците.
Днес общините с преобладаващо българско население, Босилеград и Цариброд, са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия, затова и с най-низък стандарт на живот, екологично застрашени, с неприятно опазване на здравето и обучение и изцяло разорена стопанска система. Застаряващото и обедняващо население, изключително в близките села, живее в извънредно нечовешки условия. Мечтата на младите е да се запишат в българските университети и да получат българско поданство и от тук нататък им се губят следите.
Мантрата за обезпечените права на малцинствата по интернационалните стандарти, че и повече от тях, е единствено един идеологически девиз от времето на югокомунизма, изпразнен от всякакво действително наличие. В последна сметка, не е чак толкоз значимо какво е записано в Конституцията и какви са законите за правата на малцинствата, в случай че нямате правова страна, която на процедура да ги ползва и да постанова наказания за неприлагането им.
През всичките тия години Югославия /Сърбия/, не е правова, а преобладаващо партийна страна, освен това построена върху идеологията на консервативния великосръбски шовинизъм. Според тази идеология, българите са най-голямата заплаха и зложелател на Сърбия и сърбите. Вижте тяхната историография, военна теория, литература, спектакъл, кинематография, медии и ще се убедите, че в сръбската визия българинът постоянно е бил и продължава да е въплъщение на злото. Отделен и комплициран въпрос е, за какво това е по този начин, само че е реалност, че младите генерации в Сърбия не престават да се възпитават в подобен дух. Ние, които имахме нещастието да попаднем в тази страна, трябваше да понесем всичкото от насъбраната през историята ненавист и пренебрежение към българите от изгубените борби с тях и неосъществените мечти за сметка на българските земи.
Тоест, не е огромна разликата сред отношението на македонците към българското малцинство и това на сърбите към него. Защо, къде се крие истината за това отношение?
- Разлика няма, да. Вече загатнах къде, съгласно мен истината е в самата същина на великосръбската завоевателска политика към българските земи. За да завоюваш трайно една непозната територия, би трябвало да премахнеш, или да придобиеш нейното население. Трябва да нагнетяваш страхове за заплахата, която заплашва страната и обществото, с цел да мотивираш личното си население да се пази и да нападна " врага “. Да го принудиш да си отиде вечно и да ти остави територията си и всичко върху нея. Така е откогато свят светува и нищо не се трансформирало в това отношение. Синонимите на турците и еничерите ги виждаме и срещаме непрестанно и на всички места и през днешния ден.
Видяхме актове на закриване на българските културни институти в Македония? Има ли такива опити и в Сърбия? Има ли неправилно интерпретиране на историята ни и там?
- Закриването на българските сдружения и културни центрове също е част от антибългарската политика, за която към този момент загатнах. В средновековието българските черкви и манастири, като културно-просветни средища, също са били подлагани на разорения. Със същата цел се закриват и днешните сдружения и културни центрове като български културни средища. И тука имаше такива опити за закриване на нашия културно-информационен център още през 1998 година Успяхме да ги преодолеем с доста такт и самообладание, само че в никакъв случай не се знае.
Погрешно интепретиране на историята?! По-скоро става дума за цялостно подправяне на българската история от времето на Първата и Втората международна война. Сръбският исторически разказ против българите е учреден върху едностранчиво и преднамерено показване на Косовската интервенция, на Топлишкото въстание, на мощно пресилените сръбски жертви, избити от българската войска в Сурдулица, на канонизирането на така наречен " Сурдулишки мъченици “ избити от Българската войска, на българската окупация на Южна Сърбия по време на Втората международна война и прочие, на прикриването на истината за Погромът в Босилеградско през 1917 година, за Ньойския диктат и окупацията на Западните околности, за закононарушението против българите в Сърбия, за превръщането на агресора в жертва и жертвата в агресор. Фалшифицирането на историята неизбежно води освен до смяна на съзнанието и националната еднаквост, само че и до антибългарски настроения. Това е продължение на войната с мирни средства. За страдание, при цялостно безмълвие от българска страна. Като събереш всичко това, от другата страна на равенството се получава това, което е останало от нас през днешния ден – един съвсем обезлюден български регион на доизживяване.
А какво би могло да се направи, с цел да се промени това ситуацията? И дали сръбската страна, в лицето на държавното управление, има въпреки всичко някакви такива планове, не прави ли най-малко опити?
- За да се промени ситуацията, би трябвало да се промени държавната идеология и културната парадигма на сръбската страна, която от Начертанието на Гарашанин до през днешния ден е непрекъсната опасност за мира и сигурността на Балканите и изключително за България и българите. За страдание, ние към момента не виждаме ясни планове в тази посока. Разнопосочните външно-политически послания към Русия, Китай и Европа демонстрират, че Сърбия към момента няма ясна ориентировка и се пробва, лавирайки сред ползите на огромните международни играчи, да реализира националното обединяване на " всички сръбски земи “ по този начин, както тя си ги е набелязала. Сега сръбските националисти изчакват успеха на Путин и нова опция за прекрояване на границите на Балканите.
А от българска страна, съгласно Вас, вършат ли се опити да се промени отношението на Сърбия към българското малцинство там?
- Българската страна би трябвало да каже какво прави, с цел да се промени обстановката. Според мен, България направи неточност откакто безусловно поддържа Сърбия за участието в Европейски Съюз, без да сложи насрещни претенции за усъвършенстване на ситуацията на българското малцинство. С това тя се лиши от един здрав лост за въздействие. Днес, когато Сърбия в действителност спря договарянията си за участие в Европейски Съюз, България няма никакъв лост за въздействие, с който да изиска смяна на сръбската политика към българското малцинство. На българо-сръбските срещи на високо ниво чуваме протоколарни изявления, които се не помнят още на другия ден, а икономическите, демографските, екологичните и други процеси не престават да стопяват българското малцинство.
Какъв зов бихте желали да отправите към нашето държавно управление?
- Вижте, ние нееднократно сме изпращали своите апели към българското държавно управление. Включително и в Платформата за отбрана на правата на българите в Сърбия от юли 2013 година. Проблемът е, че няма чуваемост от сръбска страна да се решат ония жизнено-важни проблеми, които засягат екзистенцията на българското население и ония, които засягат неговата национална и културна еднаквост. Българското държавно управление би трябвало да постави оптимални старания за това по какъв начин на българите в Босилеград и Цариброд да предложи работа и занаят, с цел да се резервира санитарния най-малко население за някакво по-добро време.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ